Сигурно сте
се запитвали, защо ви е приятно да общувате с някои хора, а с други, не чак
толкова. Има много и най-различни причини, които можете да изброите, но тук
искам да се спра по-конкретно на една от тях.
Възможността
да споделяме със събеседника. И то по начин, по който да бъдем разбрани, а не
само изслушани. Това изглежда лесно и естествено, като част от общуването, но
дали е винаги точно както го искаме или само понякога и важи при някои хора?
Отговорът на
този въпрос не е съвсем лесен. Ние сякаш интуитивно се насочваме към човек,
който може да задоволи тази ни нужда, по най-добрия начин за нас. Водени, не от
разума, а от чувството, че нашата нужда от разбиране в този момент, по тази
тема е задоволена. Получава се едно особено чувство, че човека отсреща ни,
сякаш е присъствал и е усетил на място отношенията, ритъма и атмосферата. След
такъв разговор, човек се чувства лек и приятно освободен от товара, който носи
като емоция.
Споделянето
на неприятна случка, я прави да изглежда в очите на споделящия, някак по-умалена
в емоционален аспект. Позитивната случка, при споделяне я преживяваш отново. Това
е много силен емоционален момент, в който се чувстваш прекрасно. Радостта от
повторението. Чувството е невероятно.
Важно е
всеки да открие за себе си, подходящият човек с когото да споделя. А защо не и
повече от един? Тогава връзката се заздаравява, партньорството се задълбочава и
резултата е налице!
Независимо
какъв тип сте по природа – по-затворен и необщителен или напротив, ако още не
сте открили радостта от споделянето, или само частично сте го направили,
обогатете живота си, като откриете или разширите споделените моменти в живота
си.
Камелия Димитрова
Камелия Димитрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.