Освобождаване от неслужещи ни нагласи

                                                          

При тегленето, на карта, с послание за деня, съчетавайки го ежедневните си нумерологични прогнози, много често, посланията са във връзка с освобождаване на миналото, което не ни служи, вече. 

Да, казано така, както е в посланието, звучи лесно и разбрано. Но, какво се крие зад това, всъщност? Как да открием нещата у нас, от които е необходимо да се освободим? Как да тръгне живота ни, напред и нагоре, без да се налага да носим излишни товари от миналото, които мислим, че вече сме надживели? Кои точно са тези товари? 

Статията, не е за това, как да ги освободим, защото за това има различни техники и методи, много ефективни. Въпросът е: как да ги разпознаем в себе си? Кое е това, което ни пречи и дърпа назад? Кара ни да вършим все едни и същи неща, които ни въртят в кръг? 

Може да започнем да търсим в себе си положителни и отрицателни нагласи, догми, норми, които спазваме, вярвания, схващания, остарели морални ценности, семейни обичаи, поведенчески модели от типа: „така се прави“, наложени традиции и куп други неща, които сме възприели и следваме по навик.

Да се замислим, дали това, че сме научени да помагаме на по-възрастните ни роднини, защото са „стари и не могат“, наистина е така или следваме модел, без да се допитаме, до човека и да го погледнем през неговите очи? Това, да помагаш на човек, който си нарекъл „в нужда“, добре ли е или не, в твоя случай? И помага ли това за развитието на твоята душа?

За написването на тази статия ме вдъхнови, разказът на моя близка, която сподели това, което ще Ви разкажа.

Отношенията с нейната майка, през всичките години, още от детството й, са били трудни и за двете страни. И продължават досега, когато тя има вече големи деца и внуци. През цялото време, се е опитвала да бъде добра и за пример, да учи, да завърши университет. Важно е било одобрението на майка й, също. Тя е научена, като част от семейните ценности, че да помагаш на възрастните си роднини, е въпрос на дълг. И особено, през последните повече от 20 г., го спазва последователно. Може би, повечето от нас, вярват в това и го прилагат на практика. Историята продължава. От години дъщерята помага на майка си по всевъзможни начини. Те не живеят в един и същ град, но се виждат сравнително често, а контактите по телефона, са ежедневни. Участват активно в живота една на друга. Но за цялото старание и грижи, дъщерята получава само недоволство, омаловажаване на стореното, както и твърдения, че майка й, с всичко, се оправя сама. Тези отношения донасят на дъщерята главоболие, неудовлетвореност, излишно нервно напрежение и нарастващ дискомфорт. И всеки път, след среща на живо, продължила повече от 24 ч., лечението на душата трае със седмици и така до следващата среща. Това е един безкраен низ, от случващо се, което наранява и двете жени, по различен начин.

И изведнъж, някой задава въпрос на жената: „Ако спреш да й помагаш, нали тя това иска и я оставиш сама да се грижи за себе си, според възможностите си, какво ще стане?“ Това, сякаш преобърна живота и отношенията ми, с моята майка, продължи да разказва жената. Майка ми, нищо, че гони 90тте, се чувства толкова горда и самостоятелна, а аз толкова разтоварена, от грижи, които сама си навличах, с непоисканото добро, което мислех, че правя, като й помагах. Престанах и да се ядосвам, че не прави нещата по моя начин или „както трябва“. Осъзнах, че всеки има свой начин и е хубаво да го уважаваш, у другия. Сега, след толкова години, се приемаме една-друга, такива, каквито сме всъщност и сме щастливи от факта. Прекарваме време в споделяне, а не за взаимопомощ.

Този разказ е пример за това, че нещата, които са ни вкоренени, като традиции, за добро, всъщност невинаги ни влияят добре. В много случаи и за двете страни.

Какво да направите, за да установите вредните модели, които следвате, поради различни причини? 

Отделете време, да огледате живота си. Направете си списък с нещата, които „трябва“ да правите, да се чувствате, да сте, да живеете и да ... и какво ли още не. 
Усамотете се за известно време. Притихнали, успокоени, на фона на тиха спокойна музика, попитайте себе си. Вътрешното ви „Аз“ ще Ви отговори правилно. Попитайте го, кое е важно, да изчистите и освободите от мисленето си. Следете за ясни знаци, картини, мисли, думи или фрази, които ще изникнат в съзнанието Ви. Водете си бележки. Дори и сега да не Ви стане ясно, какво точно е това нещо, след време ще се изясни. Може да помолите ангелите да дойдат при Вас и да Ви помогнат. Ако имате подозрения, кое е това, което Ви пречи, просто попитайте, така както сте притихнали. Запишете си отговора и се доверете и на интуицията си. Може да не стане от първия път. Опитайте отново, Вие най-добре знаете отговора. И няма по-подходящ човек, да го свърши, вместо Вас.

Когато установите, кои са онези неща, които Ви пречат и спират Вашето развитие/може да е повече от едно/ и Ви въртят в омагьосания кръг, лесно ще намерите метод или практика, която да Ви помогне да излезете от това състояние. Доверете се на себе си.

                                                             Желая успех!

                                                        Камелия Димитрова